Категории
Списък на всички продукти |
|
|
Разширено търсене |
|
| Показване на количката | |
|
Количката Ви е празна.
|
Полезно
Търси по автор
Спас Дочев и цензурата Отговорът на Тихомир Антонов към Спас Дочев
Отговорът на Тихомир Антонов към Спас Дочев
Когато бях ученик, попаднах на цитат на Салвадор Дали: "Художнико, не говори, а рисувай." От тогава се стремя да се придържам към това, и никога не съм си позволявал да коментирам изкуство, или автори. Считам, че дали един автор е наистина творец, преценяват посетителите в галерията, а дали е стойностен, отсява времето. Една от малкото прояви, на които съвременните български художници могат да показват некомерсиални творби, са годишните изложби. Те, изложбите, по правило са без цензура. Там няма конкурсно начало и няма журиране. Последното го споменавам, защото е публична тайна, че когато има изложба-конкурс с жури, победителят е предварително известен. Като най-пресен пример е отстоящ на 20 минути от Ловеч град, където председателят на журито беше и победител, месец преди началото на конкурс, под патронажа на наша банка. Във всеки провинциален град, общината периодично купува картини за подарък и престиж на официални гости. Още от ерата на комунизма имената, които се купуват, са едни и същи. "Хапката" е апетитна и хегемонията е непобедима - чиновниците в общината се доверяват на авторитетите в общинските галерии и местните СБХ клонове. Те на свой ред винаги препоръчват гравитиращ около тях кръг, често и не само приятелски. Така могат да оцеляват класиците, така го правят. Но когато подобни хора определят стандарти за красиво и грозно, кой има право на допир с публика, и кой - не, нещата се променят. Още по-малко кои български лица-икони, от кого могат, и от кого не могат да бъдат изобразявани и показвани на публика. И кои е "срамно да висят на стената". Това би трябвало да решават все по-малкото посетители в галериите.
Авторитетите са несменяеми. А на палитрата цветове много. Едни и същи лица се пребоядисват лесно. Такъв им е занаятът.
Ден след годишнината от обесването на Апостола, направих тази снимка. Ловеч, 21 век. Затова и нарисувах портрета. Имаше странен символизъм в това, което видях. Туристите говореха английски и български, и снимаха магарето. Никой не снима Дякона. България, 21 век.
| < Предишна |
|---|
Дари чрез ePay.BG
Paypal Donate
Новини чрез RSS
Абонирайте се за новини!
Реклама
Ключови думи
Кой ни посети?
Главно меню
Статистика
 | Днес | 365 |
 | Вчера | 338 |
 | Тази седмица | 365 |
 | Този месец | 7062 |
 | Общо | 349488 |
