Публикация във в. "Народен глас" - Ловеч, 11 декември 2008 г.:

Ловешкият художник Камен Кисимов взе отношение по поредния ловешки скандал с цензурата:

Въп­рос­ни­ят пор­т­рет на Ти­хо­мир Ан­то­нов ни­то е гейс­ки, ни­то пък ня­как­ва сме­ла твор­ба. В съ­ща­та из­лож­ба има и дру­ги опи­ти да се ри­су­ва Лев­с­ки, не по-мал­ко са­ти­рич­ни. Се­га спо­рим за Лев­с­ки, все ед­но че е сред нас, съв­ре­менник. Ни­кой не го е виж­дал, до­ри че­ре­път му не е на­ме­рен. Лев­с­ки е ри­су­ван по дос­та стра­нен на­чин и от Иван Ва­си­лев, и от бра­та на Спас До­чев - Цвят­ко До­чев. Поз­на­вам мом­че­то, ко­е­то се­га е в цен­тъ­ра на скан­да­ла. Той е от Гоз­ни­ца, учил във Ве­ли­ко Тър­но­во, скро­мен и ра­бот­лив ху­дож­ник. Ста­ва ду­ма за не­що дру­го - цен­зу­ра­та. Аз ако на­ри­су­вам Хит­лер, ще го пус­нат ли на из­лож­ба­та? На­вяр­но - не. А ако на­ри­сувам Ста­лин, си­гур­но ще ми­не. При то­ва в пис­мо­то до нас, ху­дож­ни­ци­те пи­ше, че кар­ти­ни­те не се цен­зу­ри­рат. Да, ама не. Че той Пи­ка­со ако бе­ше жив и на­ри­су­ва Лев­с­ки, си­гур­но щя­ха да го пра­тят в Си­бир…

(вижте оригинала на статията оттук)

Оказва се, че в Ловеч цензурират не от вчера - ето статията на колегите от "Народен глас" от 12 декември 2008 г.:

1. През 2002 г. об­щи­на­та в Ло­веч, без да из­тък­ва мо­ти­ви, от­не наг­ра­да­та “Ло­веш­ки меч” за ли­те­ра­ту­ра от Кольо Стан­чев­с­ки за кни­га­та “Чеши език”. Про­тив ус­та­ва, об­щи­на­та я да­де на по­чи­на­лия жур­на­лист Люд­мил Аджар­с­ки. То­ва ста­на, въп­ре­ки че не­за­ви­си­мо жу­ри по-ра­но бе­ше гла­су­ва­ло наг­ра­да­та на Стан­чев­с­ки. Той то­га­ва “пи един чай” с кме­та. През 2005 г. му връ­чи­ха “Ло­веш­ки меч” за жур­на­лис­ти­ка, без да е имал през го­ди­на­та ня­как­ви пос­ти­же­ния в то­зи раз­дел. То­га­ва един­с­т­вен в. “На­ро­ден глас” писа за случая.

Ко­мен­тар: Всич­ко е джас­та-прас­та.

2. През 2002 г. вла­ди­ка­та вле­зе в кон­ф­ликт с Ло­веш­кия те­а­тър по по­вод пос­та­нов­ка­та “666″ на ре­жисьо­ра Ни­ко­лай По­ля­ков (виж НГ, бр. 6 от 2002 г.). Сред ка­то цър­к­ва­та се из­ка­за гнев­но за ар­тис­ти­те, мит­ро­по­ли­тът пред­ре­че не­щас­тия за гра­да ни. По-къс­но ар­тис­ти­те хо­ди­ха да зад­рас­к­ват с кръст афи­ши­те на спек­та­къ­ла.

Ко­мен­тар: Чис­то су­е­ве­рие.

3. През 2006 г. от­но­во вла­ди­ка­та зас­та­на сре­щу но­ва пос­та­нов­ка на Ни­ко­лай По­ля­ков - “Плей­бо­ят от Джен­де­ма”, тъй ка­то би­ла ан­тих­рис­ти­ян­с­ка и морален декаданс (виж НГ бр. 2 от 2007 г.) . Скан­да­лът пак стиг­на до на­ци­о­нал­ните медии,  че до­ри до ро­ди­на­та на ав­то­ра Джон Ми­лин­г­тън Синг - Ир­лан­дия. Ока­за се, че там е има­ло съ­щия спор, но пре­ди 100 го­ди­ни.

Ко­мен­тар: Ло­веч е 100 го­ди­ни на­зад.

4. Ис­то­ри­я­та про­дъл­жа­ва днес с пор­т­ре­та на Лев­с­ки.

Из­вод: Лип­са на то­ле­ран­т­ност, не­тър­пи­мост към раз­лич­ни­те глед­ни точ­ки, ста­ри ав­то­ри­тар­ни ком­п­лек­си, нос­тал­гия по ко­му­низ­ма.

 И още един анализ на Цветан С. Тодоров:

Спо­рът за пор­т­ре­та на Лев­с­ки (худ. Ти­хо­мир Ан­то­нов) се тлас­ка към при­ли­ча си/не си при­ли­ча, за да се скрие глав­но­то. Днеш­ни­те твор­ци и зри­те­ли не поз­на­ват Апос­то­ла лич­но, пък и из­кус­т­во­то не е сним­ка за пас­порт. Вкар­ват се ар­гу­мен­ти из­вън из­кус­т­во­то, ка­то “гей­по­до­бен пор­т­рет”, че за­щит­ни­ци­те му не са бъл­га­ри” и про­чие глупости.

Спо­рът оба­че е за на­ру­ше­ни­те пра­ви­ла на Об­ща­та ху­до­жес­т­ве­на из­лож­ба в Ло­веч. Пред­ва­ри­тел­но ши­ро­ко раз­г­ла­се­на ка­то сво­бод­на, из­вед­нъж изя­ва­та се снаб­ди с “жу­ри” в ли­це­то на Спас До­чев, Ва­лен­тин Узу­нов и Ни­ко­лай Доб­рев. Те еди­но­душ­но ре­ша­ват да мах­нат кар­ти­на­та, за­що­то би­ла по­зор за Лев­с­ки и из­кус­т­во­то (?!).

Ако цен­зу­ра­та ид­ва­ше от об­щи­на­та или цър­к­ва­та, би би­ло нор­мал­но за Ло­веч. Но да го сто­ри ху­дож­ник на друг ху­дож­ник, то­ва е тъ­жен и сра­мен факт.

Ина­че из­ли­за, че са­мо ед­ни хо­ра зна­ят кое е из­кус­т­во и кое не е. Но све­тът от­дав­на е от­х­вър­лил ед­ноз­нач­ни­те тъл­ку­ва­ния, той не е с еди­нен цен­тър и хар­мо­нич­ни кри­те­рии. Из­кус­т­во­то и сво­бо­да­та са си­но­ни­ми. И страш­но чув­с­т­ви­тел­на сфе­ра. Пър­ви­те про­я­ви на все­ки фа­ши­зъм-ко­му­ни­зъм-то­та­ли­та­ри­зъм-дог­ма­ти­зъм се ди­аг­нос­ти­рат по раз­ма­ха­ния по­ка­за­лец: “То­ва не е из­кус­т­во!”.

Доб­ре, мо­же и да не е!

Но за­що три­ма ще пред­ре­ша­ват спо­ра, след ка­то пред­ва­ри­тел­но (!) обе­ща­ват да не го пра­вят? И за­що на­роч­ват точ­но Ти­хо­мир Ан­то­нов, след ка­то “и дру­ги не­до­ра­зу­ме­ния има в из­лож­ба­та” (спо­ред жу­ри­то).

Ще ви ка­жа за­що. За­що­то Ти­хо­мир им из­г­леж­да най-не­за­щи­тен и слаб. Но мом­че­то се ока­за жи­ла­во. И спе­че­ли. За­що­то ако пор­т­ре­тът бе в из­лож­ба­та, ня­ма­ше да има та­къв спор.

Цве­тан С. То­до­ров

(вижте оригинала на статията тук)

БЛАГОДАРИМ ВИ ОТНОВО, КОЛЕГИ!!!