Изложба фотография на Катя Чаушева и Антонио Мерини в Арт Галерия АНИМА (София)

Art Gallery ANIMA

Представя

Изложба Фотография

на

Катя Чаушева и Антонио Мерини

01. 12. 2010 – 15. 01. 2011

Катя Чаушева започва да снима сравнително късно на близо 50 години. До тогава тя се отдава изцяло на функциите и задълженията си към семейството. „Бях майка, обикновен човек, но всеки търси и други изяви за душата си. Мисля, че фотографията ме спаси от ежедневието ми и ми даде нова посока, която да следвам, и която промени живота ми.”

Причината да се захване конкретно с фотография е отново семейството и. Синът и, който е фотограф, с течение на времето постепенно се отдалечава. Осъзнавайки това, Катя започва да търси общ език. - „Когато децата пораснат връзката между родител-дете започва да се губи. Няма ли общи интереси, всичко се променя. Фотографията ми даде тази възможност и сега Любомир ме разбира много повече, и едва ли щеше, ако не беше тя.”

Постепенно Фотографията на Катя Чаушева се превръща в начин на живот, на себеизразяване. Тя е плод на нейното желание да стигне до себе си, до пълната – завършена личност и се превръща в необходимост. „Не мога да живея без  нея! Докато физически съм способна да държа фотоапарат в ръце, аз ще снимам.”

Някои от най-близките и хора се превръщат в нейни модели. Снима ги непрестанно. Въпреки, че това налага неизменна повтаряемост, Катя успява да наложи различен образ на един и същ модел, без това да омръзва или препраща асоциации към други негови превъплъщения.  „Добрите модели са рядкост, но има такива, които мога да снимам цял живот и винаги да намирам нещо ново в тях.” Комуникацията с моделите е много важна, и ако липсва духовен контакт, нещата рядко се случват.”

Често образите в кадрите и са вдъхновени от старогръцката митология, от библейски и приказни персонажи. (Адам и Ева, Титания, Нарцис, Саломе, Малката Кибритопродавачка, Икар и др.) Това може да се приеме като отдаване на почит и стремеж за съхранение на идеите и символите, стоящи зад тези персонажи, но за Катя тези вдъхновения са  резултат от появата на архетипни образи идващи от колективното несъзнавано, което описва в една от теориите си Карл Густав Юнг. Тези образи навлизат в съзнанието и по време на различни състояния, в които се намира докато снима. Те не са предварително търсени и подготвяни. Те се появяват неконтролируемо по време на самият снимачен процес, проектирани в атмосферата и моделите и, а Катя просто ги запечатва върху фотографския образ. „Не аз ръководя идеите и образите. Те се случват! В една и съща сесия е възможно снимките да са с различен дух,  да приемат друга форма и посока. Променят се в движение.„ Случва се да снима и по предварителни идеи, по стихове или друг вид литературни произведения, но основната задача за нея си остава, да извлече собственото си усещане за сюжета и фотографиите да докосват гледащия, а не да изпълняват чужди критерии и теории.

Катя Чаушева се запознава с Антонио Палмерини а.к.а. Мерини преди няколко годинии, но истинската, реална среща се осъществява миналото лято. Случва се Con Amor. Антонио е също фотограф по призвание с особен поглед - дълбоко интуитивен,нежен и красив. Изразните средства, акцентите и естетиката на всеки един са различни. Двамата автори запазват своята индивидуалност, но също така съумяват да предадат духа и атмосферата от преживяното в една добре организирана и съгласувана хомогенна визия. „Имаме различен подход, но усещаме нещата по еднакъв начин. Изобщо не е трудно да работим заедно, напротив за нас е голямо предизвикателство да погледнем едно и също нещо с различни погледи. Разбира се, не винаги стигаме лесно до крайно решение. Понякога не се получава, но когато се случва удовлетворението е огромно. То е като щастие. Не преувеличавам!”

Flauto In Dicembre

Ако е нужно да се казват някакви думи за ‘Flauto In Dicembre’, вместо просто да се наблюдава, може би трябва да се отбележи пестеливостта на изказа от страна на авторите. Пластичното решение е най-силната страна на тази творба. Цветовете носят усещане за спокойствие и ухаят на пастел. Слабата светлина влизаща в интериора е концетрирана върху модела като подчертава плътността на усните и линията на поруменялото лице. Цветът е омекотен и наред с позата и погледа отправен надолу, портретът излъчва финес и блаженство. Абстрактната визия на кадъра, липсата на рязкост и детайлност във фона и дори по фигурата имат за цел да отклонят вниманието от опит за търсене на конкретика и да бъдат единствено начин за по-осезаемо предаване на атмосферата и състоянието на модела.

TEXT BY ARSLAN AHMEDOV

Източник на новината - Арт Галерия АНИМА