Както услужливо ни напомня Google (виж изображението вляво), днес се навършват 172 години от рождението на френския живописец и класик Пол Сезан - човекът, който осъществява практическата връзка между импресионизма и кубизма. Приживе остава неразбран и отхвърлен, но творбите му оказват влияние в изобразителното изкуство през ХХ век.

Сезан (Paul Cézanne) е роден в Екс ан Прованс. От 1859 до 1861 той изучава право, като същевременно продължава да взема уроци по изобразително изкуство. Въпреки протестите на баща си, който вижда сина си като преуспял правист и юрист, Сезан решава да продължи на артистичното поприще и през 1861 г. заминава за Париж заедно със своя приятел Емил Зола. Постепенно баща му се примирява с избора му и започва да го подкрепя.

В Париж Сезан се запознава с Камий Писаро и други импресионисти. Това оказва огромно влияние върху търсенията на твореца. Следвайки идеите на Зола за натурализма, художниците от това време (втората половина на 60-те години) започват да гледат на рисуването по друг начин. Сезан, по примера на Мане, започва да използва преувеличена и демонстративно изразителна деформация в картините си. Негови творби са представени на първото изложение на Салона на отхвърлените през 1863 г., където са изложени творби, неприети от журито на официалния Парижки салон. Любопитно е, че в официалния Салон негова картина е приета чак през далечната 1882 г. - "Портрет на Луи-Огюст Сезан". Той два пъти излага заедно с импресионистите - през 1874 г. и 1877 г., а през 1895 г. с помощта на Амброаз Волар прави самостоятелна изложба.

В Париж Сезан се влюбва в Ортанс Фрике - негов дългогодишен модел, с която живее заедно и от която има син (той се ражда през 1872 г.). Но двамата сключват брак едва през 1886 г., след смъртта на баща му, от когото Сезан се бои.

Сезан започва със светлината, въздушния рисунък на импресионистите, но постепенно идеите му изкристализират и той казва "Искам да правя изкуство трайно и вечно, както това в музеите". След като преминава през своя импресионистичен период, осъзнал че възприетата техника, може да спъне по-нататъчното му развитие, Сезан се изолира в Екс-ан-Прованс и започва да търси свой метод.
Сезан създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се изполва в кубизма, фавизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Сезан извежда живописта от своите описателни функции и я превръща във философия. Въпреки своя оригинален стил, Сезан предпочита да работи в изолация в Южна Франция, далеч от шумната столица. Любопитното за него е, че е един от малкото художници на XIX век, които нямат финансови проблеми. Баща му в края на краищата се примирява с избора на сина си и му оставя огромно наследство - солидната за онези времена сума от 400 000 франка.

Критиците на изобразителното изкуство винаги посочват Пол Сезан като един от "бащите" на постимпресионизма. Постимпресионистите се характеризират със стремеж към по-голяма дълбочина на ролята на цвета, формата и твърдостта на рисуване. Постимпресионизмът е продължение на импресионизма, но отхвърля някои от ограниченията на предшественика си. Наименованията за пръв път били използвани от художествения критик Роджер Фрай (Roger Fry) при описание творбите на художници като Сезан, Пол Гоген, Винсент Ван Гог и Анри де Тулуз-Лотрек. Наименованието не дефинира един единствен стил или метод, а включва всички художници, чиято главна цел е изразяване на нещо повече от визуална интерпретация. Стремежът на постимпресионистите е да изобразят емоция и интелект в допълнение на образите.

Пол Сезан създава много натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който премества определени елементи (определено дърво например). Фокусира се освен върху натюрморти и пейзажи, и върху сцени с къпещи се, както и върху портрети. Рисува Планината Св. Виктория от безброй ъгли.

Сезан умира така, както е живял - в търсене на истината пред статива. Застига го голяма буря в полето, където е излязъл, за да рисува. След кратко боледуване умира от пневмония на 22 октомври 1906 година. И фовистите, защитаващи чистия цвят, и кубистите, устремени към геометричните форми, след смъртта му се обявяват за негови наследници. А Брак и Пикасо с право се смятат негови достойни приемници. След смъртта му Пикасо признава: "Разбрах, че живописта има своя вътрешна стойност, която не зависи от представянето на предметите".
На 10 май 1999 г., неговото платно Rideau, cruchon et compotier ("Завеса, глинена кана и фруктиера") е продадено от "Sotheby's" (аукционна къща "Сотбис") за 60,5 милиона долара. През 2007 година, надвишавайки всички експертни прогнози, прочутият акварел на Сезан „Натюрморт със зелен пъпеш" (на снимката долу вляво) е продаден за 25,5 милиона долара на аукцион на Сотби'с в Ню Йорк. Удивителната по своята гама и техника на изпълнение творба, принадлежаща към най-скъпите акварели в света, беше оценена по-рано от експерти на Сотби'с за 12-14 милиона долара.

2006 година бе обявена във Франция за година на Сезан. Най-голямото събитие по този повод бе грандиозната изложба в Екс-ан-Прованс, Южна Франция, където художникът е прекарал по-голямата част от живота си. Специалната експозиция съдържаше 116 творби, от които 80 маслени платна и 30 акварела, голяма част от които пристигнаха от най-големите световни музеи на изкуството.

Текст на новината - Сибин МАЙНАЛОВСКИ,

Българският Арт Портал