Мултимедиен фонд за камбаните в България прави екип от Института по математика и информатика към БАН във Велико Търново. Фондът се нарича „Знания за камбаните” и представлява вторият етап от мащабен проект за паспортизация на камбаните в България.
„Работим от 2006 г. и изучаваме уникални камбани от историческото и културното наследство на България. Събрахме огромно количество информация за повече от 170 камбани, като най-голямото количество проучени обекти са във Великотърновска област, защото стартирахме от тук”, обяснява доц. д-р Галина Богданова, ръководител на проекта. Той е бил финансиран от Министерството на образованието и науката и по него заедно с екипа на доц. Богданова са работили още специалисти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Националния военен университет „Васил Левски”, Регионалния исторически музей и Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” във В. Търново.
Когато експертите започвали да работят, идеята била да бъде създадена методика за паспортизация. Затова те тръгнали да изучават уникалните камбани в църкви, манастири, музейни обекти, часовникови кули. Екипите събирали данни за физическото състояние на камбаните, измервали големината им, теглото, записвали звъна им. Историци от Института за фолклор на БАН проверявали пораженията, нанесени от времето. Фото-видео екипът на Генчо Петков правил снимките, акустици записвали поотделно звъна на всяка камбана, а инженери снемали геометричните размери. Математици и информатици под ръководството на доц. Галина Богданова пък обработвали резултатите и се занимавали със създаването на информационна система и архиви, рекламен сайт и др.
„Всъщност се оказа доста по-трудно, отколкото си мислехме, когато стартирахме проекта. 50% от игумените и свещениците ни отказаха достъп до църквите и манастирите и ни трябваше време и дар слово, за да стигнем до камбаните. Някои от тях се оказаха на недостъпни места, до където клисарите изобщо не стигат, защото е опасно. Хората ни се катериха по изгнили стълби на огромни височини”, разказва премеждията доц. Богданова. Въпреки това обаче всички набелязани камбани били заснети, записани и изследвани. Сега за всяка една от тях има точни предписания как да бъде поддържана и от какъв ремонт се нуждае.
Всички камбани са ръчно отлети и затова всяка от тях има уникално звучене. То обаче се променя с течение на времето. Всяка повреда върху камбаната се отразява и върху нейната звучност. Животът им е 100 г. и за жалост почти всички имат нужда от някакъв ремонт. „Всичко това сме го описали в паспортите, които съдържат информация за размерите и теглото, за повредите, за историята на камбаната. За всяка имаме снимки, видеоматериали, включително и звукови диаграми”, допълва още доц. Богданова.
Камбана, подарена на Преображенския манастир от руския император Александър Втори, обрала овациите на експертите, които открили бижуто в Националния исторически музей в София, а не в манастира. „Онемяхме, като я видяхме. Това е най-красивата камбана от всички, които паспортизирахме и изследвахме до този момент, както и най-голямата камбана от нашия регион”, споделя доц. Богданова. Камбаната е от XIX век, бронзова е и тежи 800 кг. Тя е третата по големина в България – след тези в храма „Александър Невски” (12 тона), и храм-паметника на Шипка (11 643 кг). Висока е метър, с диаметър 1, 12 м и тежи 44 пуда и 10 фунта. Отлята е в завода на Дмитрий Самгин в Москва. Тя е и най-„сладкогласна” камбана от всичките пет, които руският император е подарил на Преображенския манастир. Там сега има четири действащи камбани. В Катедралния храм работят пет и може би това е обектът в нашата област с най-много камбани.
Камбаните на Царевец са уникални по друг показател. Те се бият електронно и са изработени по различен начин от останалите. Освен това са чешки, за разлика от църковните, които обикновено са лети в България и най-често в Русия.
„Ако трябва с по едно изречение да опиша най-интересните попадения, ще кажа, че най-старата българска камбана намерихме в Мелник. Тя е и най-старата на Балканския полуостров и е от 1211 г. А една от най-старите камбани за региона е в Килифаревския манастир „Свето Рождество Богородично” от 1893 г. Най-голямата национална камбана е 12-тонната в „Ал. Невски”. Всъщност там има 12 камбани и общото им тегло е 23 тона”, изброява доц. Богданова. Иначе най-сериозна е колекцията в храм-паметника Шипка, където има 17 камбани, всичките подарък от Русия.
Сега специалистите попълват фонда и изработват онтологии („същностно описване”) за камбаните. Това на разбираем език означава . Или смисълът е в това, че специалистите създават интелигентна система, на която всеки може да задава въпроси. Ако попитаме коя е на-голямата камбана при старата система, задължително ще трябва сами да преминем през всички данни, докато с новата система компютърът може да отговори сам на въпроса. „Ако в първите две години създавахме методика и описвахме камбаните, сега вече правим наука на базата на събраните данни”, уточнява доц. Богданова.
Фондът, който математиците и информатиците от Велико Търново разработват, съдържа четири мултимедийни архива с над 3000 екземпляра (звук, фото, видео и текст), електронни и хартиени паспорти на над 130 камбани, две изложби „Възрожденски звън” за камбани от региона и изложба с национални обекти и дигитален склад от необработени и обработени материали на твърди дискове, преносими дискове, DVD архив, хартия и други носители. При това информацията в архива е двойно защитена. Има един видим знак и един воден знак, който е невидим за простото човешко око, но е ясен за експертите.
Със 160 000 лв. са разполагали специалистите, за да направят всичко дотук. Оттук насетне обаче те са решили да кандидатстват по нов проект с чуждестранни партньори, за да довършат започнатото. Един такъв проект вероятно ще заработи с експерти от Швейцария и Черна гора, които са проявили интерес към методиката, която търновският екип е разработил, за да проучат собствените си камбани.

Източник на новината - вестник "Борба" - Велико Търново