Кратко упътване от Тихомир АНТОНОВ

В началото, когато снимах картините си във фото-студия, обикновено обикалях две или три, докато се получи задоволителен резултат. Обикновено и тогава ми бе трудно да разпозная картината си като цвят и контраст, въпреки не малката прахосана сума. В крайна сметка установих: ФОТОГРАФИТЕ НЕ МОГАТ ДА СНИМАТ КАРТИНИ.

В тази статия ще споделя личния си опит, като ще коментирам детайлно работата с цифров апарат, а в края й ще разгледам най-общо и лентовите им събратя. (Поднасям своите извинения на тези, които ще преценят обясненията ми за прекалено подробни, но се съобразявам с факта, че за много фотографи-любители повечето функции на фотоапаратите са слабо познати.) Ако вашият е лентов от висок клас, командите са аналогични. Апаратите от компактен клас също не са за пренебрегване, стига да спазите условията за правилна осветеност, и ще се получат съвсем не лоши фотографии. Апаратът, който използвам, е Fujifilm finepix S 1000, 10 мегапиксела, но всеки апарат от 3 мегапиксела нагоре ще осигури същото качество на снимки, предназначени за интернет. Важен аксесоар за апарата е стативът. Един джобен статив върши чудесна работа при символична цена от 7 до 12 лева. Необходимо е апаратът и центърът на картината да са на една височина, на разстояние 1,5 -2 метра, като картината трябва да е абсолютно вертикална. Ако е необходимо, може да поставите статива на холна масичка, стол или каквото имате под ръка, по същия начин можете да повдигнете картината.

Снимаме на естествено осветление, без светкавица. Важно е светлината да е колкото се може по-приглушена (със спуснати пердета на повечето прозорци). Най-добре е прозорецът, който е най- близо до картината, да бъде затъмнен напълно и да не пропуска никаква светлина през плата на пердето, иначе хвърлените сенки от неравностите по платното ще създадат груба фактура, а боята ще дава прекалено много светли отблясъци, които на снимката ще приличат на бели точки. Източникът на светлина (незатъмненият прозорец) трябва да е встрани и зад нас. Никога пред или зад картината. Преди да пристъпим към снимане, правим следните настройки: задаваме 64 или 100 ISO (избира се от бутон "F", подменю чувствителност ISO). Програмният режим, който ни трябва, е "ръчен избор на числото на диафрагмата", което на въртящия се селектор върху фотоапаратите е отбелязано с "А". Ако апаратът има опция за настройка на експозициометъра (след като е избран режим "А"), натиснете "menu", на подменюто натиснете "експозициометър" и задайте "мулти". Числото на диафрагмата се означава с "F" и цифра след нея. Включваме хистограмата (бутон "+-") и задаваме възможно най-високо число на диафрагмата (за да се получи максимално четлив контур - колкото по-голямо е числото, толкова диафрагмата на обектива е по-затворена). От "menu" намираме "bracketing" и задаваме "1/3 EV" След това натискаме бутона серийна снимка и избираме на подменюто отново "bracketing" (в България професионалните фотографи наричат разликата в настройката за поредни снимки "снимане на "клин"). Сега апаратът е настроен да направи последователно три снимки с корекция на светлосилата с 1/3 степен. След кадрирането на картината във визьора натискаме бутона за самоснимачка и задаваме секунди на забавяне на момента на снимане. В противен случай при натискането на спусъка апарата ще се разлюлее и картината ще се размие (ако имаме апарат, снабден с "жило" за дистанционно снимане, можем да използваме него вместо "самоснимачката"). След като натиснем "спусъка" и апаратът отброи забавянето и снима, на дисплея ще имаме три снимки, от които да изберем най-близката като цвят. Желателно е да запазим и трите варианта, защото има разлика в светлосилата на дисплея на апарата и тази на монитора на компютъра, или при вадене на снимки на хартия. Ако апаратът не може да пресъздава оранжево-червено-жълтите тонове, можете да използвате режима "залез" (под функция на програмен режим "SP"). Имайте предвид, че тогава режим "брекетинг" е неактивен.

Ако фотоапаратът е от по-лек клас, настройте само тези функции, които съществуват в менюто му. Все още в употреба се намират и компактни лентови апарати, които нямат ръчни настройки. Тогава ползваме режим без светкавица, и отново снимаме на "самоснимачка". Тъй като тези апарати са снабдени с не твърде светлочувствителна оптика, препоръчвам лента 200 ISO. Личните ми предпочитания са "Фуджи Суперия 200" или "Кодак Ултра" Ако картината ви е в жълтите тонове, можете да използвате "Кодак Портра", оптимизирана за тоновете на човешката кожа.