Изложбата включва творби на художници, скулптори, визуални артисти и фотографи от Унгария, Румъния, Полша и България. Мотото на изданието на Арт резиденцията за 2010 година е СЪБИРАЧИ НА ЛЕГЕНДИ:
- Легенди за змии;
- Легенди за змейове;
- Легенди за животни;
- Легенди за магии;

- Легенди за кладенци.

По всяка тема са подготвени материали, включващи легенди, представени по оста – вярвания в Горна Липница, народни вярвания и световни легенди. Артистите, участвали в това издание, са общували с хора, свързани със съответната тема, обикаляли са с тях из селото и са проучвали и събирали допълнителни материали по темата. След това всеки един от тях със собствените средства на работа е пресъздадал избраната от него легенда.

Участници: Рената Сюр, визуални изкуства и инсталации (Унгария); Joanna Buchowska, живопис (Полша, Германия); Maia Stefana Оprea, живопис (Румъния); Мария Алексиева, иконопис и реставрация; Красимира Димитрова, живопис; Маргарита Досева, живопис; Калин Койчев, скулптура от дърво; Мартин Петров, живопис; Пламен Стоев, живопис/фотография; Пламен Петров, живопис; Габриел Петров, живопис; Еник Палов, живопис.

Изложбата ще продължи до 28 февруари.

ЗА ГОРНА ЛИПНИЦА

По откъслечни данни от турски извори за българската история става ясно, че селото датира от средата на ХV век. То е записано под името Юкара Либниче, което преведено на български означава именно Горна Липница. Фактът, че селото съществува 37 години след падането на България под Турско робство, навежда на мисълта, че е съществувало още през Втората българска държава. От историята се знае, че турските нашественици са нападали селата за да крадат, а местното население се е криело в планините, далеч от централните пътища. На техните места са се заселвали турските колонисти. Ако първите заселници в селото бяха турци, името щеше да бъде чисто турско, т. е., Юкара Ихламбур. На турски ихламбур означава липа.

По предание първият българин, завърнал се отново в турското вече село Горна Липница, бил Карапетко. Преданието разказва, че той, гонен от преследвачи, след дълго скитане се озовал в горите около селото. Сутрин слизал за вода близо до селото. Един ден турците го хванали и го пазарили за пастир на техните говеда. След време Карапетко се оженил и построил къща в долния край на селото. След него се заселват и други българи като слуги, занаятчии и изполичари на турските имоти. Предполага се, че първите български заселници са от ХV век. От Карапетко идват сегашните родове Хайдуроолу, Господиноолу, Ганеулу, Бекоолу, Гашкоолу, Гутеоолу, Караиваноолу и Хаджииеолу. До освобождението ни от турско робство през 1878 г. в Горна Липница имало 36 турски и 98 български къщи. В селото имало две махали – турска и българска, като между тях имало много голямо оставено пространство. Това днес е централният площад. По време на робството животът в селото се славел със спокойствие и разбирателство, което всъщност е причината да се заселят повече българи тук.

Източник на новината - Унгарски културен институт