Хлебни мрежи - пърформанс по месене на хляб в Хлебната къща
На 12 ануари 2011 година Хлебната къща – Габрово и Центърът за култура и дебат "Червената къща" Ви канят на пърформанс на тема: Хлебни мрежи - Фото изложба/инсталация и пърформанс на Надежда Савова.
Изложбата смесва цветовете на фотографии от дванадесет страни от четири континента като проследява мрежата от Хлебни къщи, която се тъче по света. Първата Хлебна къща (в превод от името на града Витлеем) бе създадена експериментално с доброволци в Габрово в къщата на прабабата на Надежда Савова, председател на Международния съвет на самодейните средища, световна мрежа от подобни на читалищата мрежи. Хлебната къща e неформално читалище, в което всеки е поканен и където идват хора от различни възрасти, професии, за да месят заедно хляб, да пекат в огнена пещ и да споделят заедно, да разговарят за духовната същност на хляба като централен в Християнството. Там се прави и изкуство от дърворезба на печати за хляб (православни просфорни печати) до глина и гайтан.
Повече информация за Хлебната къща:
През декември 2009 Надежда Савова създадава Културен Център Хлебна Къща „Св. Христофор” в Габрово, която вече вдъхнови около себе си къщи в различни страни със своята простичка но иновативна методика на „Хляб и Изкуство за Социална Промяна”, която надгражда над разработената в Латинска Америка методология на изкуство за социална промяна. Хлебната къща е неформален общностен културен център в къщата на прабабата на Надя, където различни хора съчетават месенето на хляб и с правенето на занаяти, рисуването, дърворезбоването на печати за хляб, разговори за екология, за Православни Християнски ценности и други теми и дейности. Хлебната Къща разви около себе си и малка национална мрежа от сродни средища/читалища и все по-голяма международна мрежа от побратимени центрове, вдъхновили се да организират подобни хлебни мероприятия, в над 8 страни на 3 континента. По темата за социално предприемачество и екологично земеделие, Хлебната Къща развива дейности свързани с екологично чиста храна и естествено багрена вълна като член на световното движение за Бавна Храна и на Eвропейската Мрежа за Социално Предприемачество. Мисията на Къщата е колективното месене и декориране на хляб (обредни и типични местни хлябове) и създаването на изкуство (от поезия до любителски театър, иконопис и гайтанджийство и керамика) по време на печенето на хляба в пещта на къщата.
Освен заниманията с Християнска тематика, с месенията на хляб и създаване на изкуство Къщата има за цел да подхрани човешкото, не религиозното, общуване и сътрудничество между различни религиозни и етнически групи. Не „междурелигиозен диалог” а междучовешко „правене” на всеобщ хляб, на изкуство, на идеи, където творческият език преминава отвъд този на думите. Докато разликите няма нужда да се губят или размиват, изкуство е да замесим начин да участваме заедно като отделни частици в общото споделяне на храна и красота.Хлебната Къща е една малка участничка в Световното Движение „ХЛЕБНО” (Християнство/Хляб, Любителско Изкуство и Екология за Българското Ново Общество), или BREAD Movement, което бе официално обявено от Надежда Савова като представител на Световния Съвет на Самодейните Средища на Световната Среща за Глобалното Затопляне в Копенхаген, Декември 2009г. Учени твърдят, че да правиш сам своя хляб е първата стъпка към устойчив начин на живот. На базата на това твърдение, Движението „ХЛЕБНО”/BREAD Movement организира, координира и вдъхновява общностни месения на хляб по цял свят като приятна, забавна, обединяваща и творческа дейност, която стимулира мисленето и местната самоорганизация.
Движението „ХЛЕБНО”/BREAD Movement мотивира и свързва хора и местни институции от цял свят, и се надява в България да вдъхнови църкви, неправителствени организации, или просто неформални групи хора, да организират колективни месения на хляб, които да се съчетаят с дискусии и изработване на планове за местно развитие най-вече около духовни ценности и практически природосъобразен начин на живот. Хлебната къща (http://www.bread-art-house.org/) e неформално читалище, в което седмично има вечери, на които всеки е поканен и идват хора от различни възрасти, професии, които заедно месят хляб, пекат в огнена пещ и споделят заедно, като се водят дискусии за духовната същност на хляба като централен в Християнството; прави се и изкуство от дърворезба на печати за хляб (православни просфорни печати) до глина и гайтан. Фото изложбата включва и арт инсталация от хлебни печати и рибни мрежи, които ни карат да се замислим за различните мрежи – социални, икономически, политически, рибарски и мрежи за пазаруване на хляб – които ни обгръщат, свързват и разделят, контролират и освобождават. Къщата мечтае да бъде място, което да сближава хората около организирането на вечери за колективно месене и декориране на хляб (обредни и типични местни хлябове) и създаването на изкуство (от поезия до любителски театър и иконопис) по време на печенето на хляба в пещта на къщата. Около месенето ще се провеждат и Християнски разговори и беседи от местни богослови и свещеници, основно свьрзани с хляба на Причастието и разбира се различни съвременни теми относно прилагането на Божийте заповеди във всекидневния живот. Отделно хлябът ще „замесва” и среда, подходяща за между-религиозен и културен диалог за различни местни групи около уютното пространство на пещта. Към програмата „Хляб и Изкуство”, Хлeбната Къща ще се възраждат местни занаяти, най-вече естественото багрене и шиене на произведения от гайтан (пана, плетени бижута). Хлебната къща е и къща музей на гайтанени произведения от 1930г. насам на най-вьзрастната жива майсторка, 89-годишната Райна Бояджиева, прабаба на Надежда, чиято къща със своя стар дюкян за продаване на зеленчуци е посветена да приюти Хлебната Къща. Третата роля на хляба ще бъде екологична, т.е да обучава относно здравословно хранене и земеделие чрез дейности около местния уникален сорт пшеница „лимец”, съвместно с организацията „Билкария” в с.Кметовци до Габрово. Концепцията на Хлeбната Къща бе призната като уникален световен модел от Slow Food International и ще си сътрудничи с другите 6 страни, където в момента се сформират такива къщи, вдъхновени от визията на първата в Габрово, която Надежда Савова разпространи чрез участието си в различни световни конференции.
Културно-Православният Център Св. Христофор се открива под егидата на Международния Съвет на Самодейните Средища, М3С, или International Council for Cultural Centers (I3C), www.international3c.org с основоположник и председател Надежда Савова, която е докторант по Културна Антропология в Университета „Принстън” (САЩ) с тема за сравнителна културна политика между България, Куба и Бразилия по пътя на трансформирането на модела на читалището за социално развитие. М3С е единствената международна членска нестопанска организация, регистриранa в България, с асоциирани до момента 56 страни от всички континенти, които имат подобни на читалищата национални мрежи от общностни културно-социални центрове.
В Хлебната Къща има библиотека, която е с над 200 тома с книги от сферата на православна литература, Изкуство и култура от цял свят, българска етнография и фолклор, българска история, социално развитие чрез изкуство от България и света. Освен реалната стая за четене в Къщата, има и електронна стая с библиотека, където в три тематични области посетителите и гостите могат да споделт текстове. Всеки може да изпрати текст (на бълграски, английски, френски или испански) на електронната пощана Къщата като линк или документ. Хлебната Къща предлага и материали за консултация на тема „Социално развитие чрез изкуство и култура” събирани от над 40 страни в кръга на работа и пътуване на Надежда Савова. На тази база, предлага и консултации за общностно развитие и разработка на стратегически планове. Православните дейности, развивани от Къщата, включват хляб и Слово (при тематични Православни замесвания на хляб и диалог и беседи, водени от местни богослови и свещеници, месенето на хляб ще бъде основа за разбиране сьщността, материална (хлебна) и духовна, на Християнското тайнство); хляб и Иконопис (изучава се геометрията и нейнта символика споделена между празничната хлебна декорация и иконописта; рисуват се иконописни теми свързани с Тайната Вечеря и Причастието; задълбочавано изследване на материята и духа като взаимнопрепрелетеност, в която са вьпльтени духовни и социални ценности) и хляб и просфорна дьрворезба (дьрвени печати за хляб: Вьзраждане на изцяло забравената традиция на правене на разнородни дьрвени печати за обреден хляб за причастие и различни християнски празници), както и хляб и глина/грьнчарство (прави се на традиционно грънчарско колело, изработване на кадилници и свещници (както и други предмети) в Тревненско-Габровската школа с нейната специфична символика и цветове). Други дейности с обща, не-църковна тематика включват хляб – свят (месения на хлябове на различни етнически групи (и споделяне на приказки/легенди/поговорки и т.н.) от България и други страни като се изследват техните културни традиции, социално значение и екосистеми); хляб и екология (обучния и визита на комплекс „Билкария” в с. Кметовци на теми за био земеделие, екосистеми, билки и лимец, запазване на био-разнообразието, екология, природо-сьобразно хранене); хляб и гайтанджийство (в партньорство с Етнографски Комплекс „Етьра”, Габрово, за консултации и обучения): Вьзстановяване и продьлжаване на традицията по естественото багрене (с растителни бои) на гайтани и почти забравената традиция да се правят произведения от шити гайтани (пана, покривки, декорации, плетени бижута); хляб и везба (традиционна бьлгарска везба с изучаване на нейната символика и космология); хляб и модерно изобразително изкуство и скулптура (отворено пространство за ротационни изложби на творби на самодейци и професионални творци; организиране на обучения по рисуване с тематични насоки)
Хлебната Къща се е посветила да възроди като духовно огнище традиционната социална роля на общностните фурни, които преди политическото им закриване съществували почти на всеки ъгъл и с аромата на топъл хляб били събирателен център подхранващ усещане социална принадлежност и общност. Там хората се събирали не само за да пекат своите домашно приготвени продукти, но и замесвали познанства, приятелства, шеги и взаимна помощ между хора, чийто пътища трудно биха се преплели без фурната като средище.
Повече за авторката:
Надежда Савова е родена през 1983 г. в София, завършва Италианския лицей в Горна Баня. През 2002 г. заминава да учи в САЩ със стипендия за Университета „Фърман”, САЩ, специалност „Международни Отношения и Испанска Филология”. Прекарва по различни програми 5 семестъра (всеки по близо 3 месеца) в различни латиноамерикански страни за академични проучвания смесени със стажове и доброволческа социална дейност. В момента готви докторантура по културна и социална антропология в Принстънския университет, САЩ, където проучва темата за сравнителни културни политики за социално развитие чрез изследване на това как сродните но и различни мрежи от общностни културни центрове в България (читалищата), Бразилия (точки на културата) и в Куба. Работила е като като консултант-експерт към сектора по Нематериално Културно Наследство на ЮНЕСКО в Париж през 2008 г. През 2008 г. създава мрежа от читалища и организации, която регистрира като нестопанска организация в България с името Международния Съвет на Самодейните Средища, като само за 2 години М3С обединява вече над 50 страни и спомага за развиването на проекти и програми на обмен между тях. През декември 2009 създадава Културен Център Хлебна Къща „Св. Христофор” в Габрово, която вече вдъхнови около себе си къщи в различни страни със своята простичка но иновативна методика на „Хляб и Изкуство за Социална Промяна”, която надгражда над разработената в Латинска Америка методология на изкуство за социална промяна. Хлебната къща е неформален общностен културен център в къщата на прабабата на Надя баба Ценка, която е държала старинен дюкян за продаване на зеленчуци, където в наши дни различни хора съчетават месенето на хляб и с правенето на занаяти, рисуването, дърворезбоването на печати за хляб, разговори за екология, за Православни Християнски ценности и други теми и дейности. Хлебната Къща разви около себе си и малка национална мрежа от сродни средища/читалища и все по-голяма международна мрежа от побратимени центрове, вдъхновили се да организират подобни хлебни мероприятия, в над 8 страни на 3 континента. По темата за социално предприемачество и екологично земеделие, Хлебната Къща развива дейности свързани с екологично чиста храна и естествено багрена вълна като член на световното движение за Бавна Храна и на Eвропейската Мрежа за Социално Предприемачество.В момента преподава курсове по социално развитие чрез изкуство и култура, сравнителни културни политики, социално предприемачество и социални дейности в катедрите по Социология и Културология на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” и в Габровския Технически Университет.
Източник на новината - Център за култура и дебат “Червената къща”
Сподели във Facebook!| < Предишна | Следваща > |
|---|





































