До 16 февруари в червения салон на "Шипка" 6 ще продължи изложбата "Отчет" на художника Любен Стоев. Първоначалният замисъл на изложбата е за ретроспекция - 50 години творчество на автора. Изпълвайки залата с инсталации от велпапе и предмети от бита обаче, изложбата бяга от първоначалния си замисъл и се превръща в огледало на съвремието ни, ставайки една от най-значимите и разтърсващи експозиции, излагани в салоните на галерията. Заляни от натрапчиви и повтарящи се лъжи, сме свикнали да възприемаме цветовете на ежедневието, в действителност цветове на черно-бял негатив, за цветни и красиви, а реалността ни - парад на абсурдите - наричаме нормална. Съвременният творец, гонещ комерсиалността в името на няколко смешни левчета, отдавна е забравил че функцията на изкуството е да показва това, което очите на обществото са спрели да виждат. Поставяйки тази обявена за невидима реалност в залата на "Шипка 6", Любен Стоев шокира зрителя, карайки го да прогледне, макар и само през времето сред инсталациите и картините на изложбата.

Залата е изпълнена със сиви, подобни на мумии изсушени фигури на хора, с жалък бит и битие. Шокиращо реална е фигурата на клошара, спящ с кучета сред торбите боклук - същата фигура е всекидневно сред нас по улиците, но незнайно защо, там се приема без емоция, и е невидима и прозрачна. Можете да погледнете през направената от подръчни материали тераса на панелен блок, с деградиращата грозота на която сме възпитани да гледаме към света. Изправили ръст са и сивите дееволюирали фигури на строителите на Съвременна България - с прякори, заимствани от фауната. Сред тела на инсталациите, по стените са красиви и цветни светски събития и благотворителни балове. Там безполезни за обществото хора са уважавани и известни, а силиконовите проститутки са обявени за красиви, рекламирани от телевизия и вестници, ухажвани и хвалени в тях от други уличници.

Когато излезем от входа на "Шипка 6",  виждаме същите сиви фигури, продаващи на сергии евтино китайско бельо, бързащи да направят оборот, преди да ги е изгонила полицията. На сто метра по-натам е сградата, символ на държавността ни, пълна със строителите на Съвременна България.

Посетете тази изложба.

Текст и снимки: Тихомир АНТОНОВ