В галерия "Средец" на Министерството на културата ще бъде открита изложба по повод 80 години от рождението на Галин Малакчиев. Публиката ще може да види не само скулптури, но и снимки, свързани с творчеството и живота на Галин Малакчиев. Част от тях са предоставени от акад. Светлин Русев, а останалите – от Цветана Малакчиева и Дени Кръстев. За първи път ще могат да видят заедно творби на Галин Малакчиев от колекцията на Боян Радев.

В изложбата ще бъде изложена и една скулптура от дърво, с която ценителите по-рядко се запознават. Тя е подарена на тогавашния директор на Театър "София” Николина Томанова и се съхранява в театъра и до днес.

Посетителите на изложбата ще имат възможността да научат повече и за дипломната работа на Галин Малакчиев, която той прави за два дни, след като комисията не го допуска до защита с творбата "Момче с лък”.

Галин Малакчиев е български художник-скулптор. Той е сред авторите, променили в най-голяма степен българските представи за пластичност. Негови творби са всеки ден пред очите на хората. Такава е например фигурата на Лиляна Димитрова пред СГХГ, покрай която ежедневно минават софиянци. Творби на Малакчиев са част и от колекцията декоративна пластика в Съюза на българските писатели. На същия автор са и стъклобетонната декоративна решетка във фоайето на Електроинженерния институт - Варна, наречена "Светлина", декоративната пластика в хотели на "Слънчев бряг” и "Златни пясъци”, фасадната решетка и монументалната пластика на аерогарата в Русе, керамичната стена за интериора на ресторант "Пълдин” в Стария Пловдив, както и монументалната колона "За Буквите” в градинката пред НДК.

Приживе Малакчиев не можа да види с очите си своя експозиция у нас, въпреки че неговото “Пълнолетие” при дебюта му в Обща художествена изложба е избрано за участие в Парижкото биенале на младите творци. От 1973 г. до внезапната му смърт през 1987 г. Малакчиев твори в построено от него ателие в с. Батулия до Своге.

Кой е Галин Малакчиев?

Галин Христов Малакчиев е роден на 20.11.1931 г. Баща му, Христо Малакчиев, е кавалерийски царски офицер от Русе - обстоятелство, което създава редица пречки пред талантливия скулптор.

В периода 1949-1951 г. Галин Малакчиев работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Там се научава да работи ковано желязо - още преди да е станал скулптор. След 3 години в казармата като трудовак първо следва "Архитектура". След това във ВИИИ "Николай Павлович" учи една година и я повтаря ото, за да бъде в класа на проф. Любомир Далчев. През 1961 г. завършва специалността "Скулптура" в класа на проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Дипломната работа на Галин Малакчиев - "Момче с лък", не е одобрена от члеете на комисията в Академията и само за две нощи за официалната защита Галин прави друга скулптура – "Африка" (днес на "Цариградско шосе" след "Плиска").

Едва на 40-годишна възраст Галин Малакчиев успява да навлезе в професионалните скулптурни среди, но го прави много активно. Още с първото си участие в Обща художествена изложба /ОХИ/ печели одобрение. Въпреки че е лишен от отличие, именно неговата работа "Пълнолетие" е избрана за участие в Парижкото биенале на младите творци. През 1964 г. получава ІІ награда на Съюза на българските художници за творбата си "Арлекин. Баланс".

Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. След 1973 г. Галин Малакчиев се мести в село Батулия, в близост до Своге, където създава някои от най-известните си творби и сам, заедно с си Цветана, която нарича "чирака – магьосник", построява ателие. Всичко в него е плод на неговия труд. Дори скулптурите си държи да прави сам от то до края.

Критиката по времето на Малакчиев определя стила му като близък до този на Хенри Мур. Но един ден писателят Валери Петров води инкогнито в ателието му съветския писател, поет, преводач, публицист и общественик Иля Еренбург, който, влизайки, възкликва: "Колко много Джакомети!" Галин е много щастлив от тази оценка и казва: "Този беловлас е единственият, който разбра, че не съм никакъв Хенри Мур, а Джакомети!".

Галин Малакчиев прави една самостоятелна изложба - през 1982 г., в сградата на СБХ на ул. "Шипка" № 6 в столицата. За нея той печели Голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков. Има награди от биеналета, изложби и др.

Днес произведения на Галин Малакчиев се съхраняват в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, ХГ в Пловдив, Галерия "Сезони", Театър "София" и др. Много от произведенията му се намират в частни колекции.

Умира на 17 април 1987 г.

Източник на новината - Актуално.ком