До 28 юли в галерията на улица "Шипка" №6 можете да разгледате изложбата "110 години Илия Бешков". Символично, годишнината се отбелязва със 110 експонирани негови рисунки. За незапознатия с живота и биографията на художника навярно ще бъде странно общото сиво и почти репортажно излъчване на експозицията, която показва повтарящи се сухи мотиви и сцени: бедност, полицейски разпити, притеснени лица на извикани за "справка" в полицейско управление, конна полиция, блокади от конна жандармерия на софийски улици, безизразни и застинали лица, злободневни теми. Сред тях почти интимно звучат няколкото изображения на автора и на негови съвременници. Настроението на рисунките е отражение на сивата епоха, в която живее Илия Бешков, имал лошия шанс да бъде съвременник на произвола на два политически режима - позабравената в наши дни диктатура на девето-юнският преврат 1923 година и заменилият го терор на комунизма непосредствено след 9 септември 1944 година. Бешков е въвлечен във водовъртежа на времето и е непосредствен участник в събитията през 1923 година, когато за опозиционна дейност е арестуван и две години по-късно, след бомбения атентат в църквата "Света Неделя", е задържан отново, като името му е в дълъг списък на лица, които са били определени (не осъдени, а определени) за екзекутиране. Името му е задраскано от списъка от негов приятел, а минаване толкова близо до смъртта неизменно оставя отпечатък в характера на художника. По същото време други  интелектуалци нямат този шанс - сред безследно изчезналите е поетът Гео Милев, чийто останки са открити в масов гроб едва през петдесетте години на миналия век (от показанията на генерал Иван Вълков става ясно, че е бил варварски удушен с тел, след като е извикан на "справка" в столичната полиция). След смяната на режима през 1944 година братът на художника - политикът Иван Бешков - е осъден и разстрелян от Народния съд поради факта, че е бивш министър на земеделието по време на войната. Бешков става преподавател в Художествената Академия през 1945 година и преподава там до края на живота си през 1958 година като завеждащ катедра графика. Умира на 57 години.

Текст и снимки: Тихомир АНТОНОВ