Национален музей на българското изобразително изкуство (Национална художествена галерия) гостува на Градска художествена галерия Стара Загора с изложбата "200 години Захари Зограф". Експозицията ще включва около 150 творби на Захари Зограф от всички направления на неговата дейност. Откриване - 23 февруари 2011 г. от 18.00 часа в голямата зала на Галерията. Националната галерия чества с голяма изложба 200–годишнината на Захари Зограф и първата голяма 200-годишнина в историята на българското изкуство.

ИЗЛОЖБАТА

Захари Зограф (1810–14 юни 1853) е един от най-големите български художници, реформатор, който европеизира българското изкуство.

Художникът е признат приживе, радва се на голяма слава, той издига социалното положение на художника от занаятчия до “божествена” личност, за която се разказват легенди, достига завидно материално състояние единствено чрез изкуството си. Животът му е познат в големи подробности благодарение на писмата до неговия близък приятел, големият български хуманист Неофит Рилски, който ги е запазил за поколенията.

Оставя значително художествено наследство – рисува стенописи в най-големите български манастири – Бачковския, Рилския, Троянския и Преображенския, Великата Лавра на Атон, много икони, но също така портрети, етюди от натура, пейзажи, голи тела и голям брой изключителни рисунки.

Захари Зограф е преоткрит и оценен от естетиката на модерното изкуство и от модерната българска критика. През 20-те години неговото творчество се издирва и документира, през 1939 за Националната галерия са откупени “Автопортрет” и графичния архив на художника на безпрецедентно висока цена.

Изложбата за първи път представя така цялостно творчеството на художника – портретите, стотиците рисунки, етюдите от натура, които бележат радикалния преход към европейското изкуство. За първи път се представя голямата сбирка европейски гравюри и рисунки на художника, прикривана десетилетия заради идеологическата забрана да се изтъкват европейските влияния. Тази типична художническа образователна сбирка е най-ранната, най-голямата и най-значителната в България – близо 1000 листа, в албуми и отделни екземпляри от XVI-XVIII век. Тук виждаме имената на великите европейски художници - Рафаел и Микеланджело, Дюрер и Брьогел, Рембранд, Рубенс, серии археологически гравюри от най-значителните антични паметници, пейзажи със старините на Рим и множество пейзажи, митологични и жанрови композиции, голи тела и натюрморти на големите майстори на европейската печатна графика.

В изложбата са представени и някои от най-забележителните ранни икони на художника – шедьоври в българското изкуство като „Св. Евстатий” и „Св. Георги” от Копривщица, легендарната “Св. Сава и Св. Варвара” от Пловдив, която за първи път напуска църквата, за която е рисувана, изключителната “Богородица – живоносен източник” с автопортрет и фигури по Рафаел.

В изложбата са включени чрез големи пана с репродукции от стенописите на Захари Зограф и неговите емблематични композиции – “Блудниците” от Страшния съд, “Колелото на живота”, обширна галерия български светци, царе и патриарси, които се основават на „Царственик” на Хр. Павлович (1844), Кирил и Методий, придържащи свитък с азбуката – композиционна формула, създадена от Зографа, фантастичните сводове и куполи от Рилския манастир, стенописните автопортрети.

Тези пана създават както изключителна атмосфера в експозицията, така и предпазват скъпоценните и крехки листове рисунки и гравюри от пряката слънчева светлина.

Автор - Марин Добрев, директор на Художествена галерия - Стара Загора

Източник на новината - Културни-новини.инфо