Тези дни на страниците на Българския Арт Портал се появи съобщение за кончината на големия български скулптор проф. Димитър Даскалов. Статията ни се основаваше на публикация на колеги от две онлайн информационни издания, които, както се оказа, са допуснали известни неточности. С нас се свърза синът на проф. Даскалов, скулпторът Лъчезар Даскалов, който ни помоли да поправим грешката си, макар и неволна и не по наша вина. Правим го на момента и се извиняваме на близките и приятелите на проф. Даскалов!

ДО
СЕМЕЙСТВОТО И БЛИЗКИТЕ НА
ПРОФ. ДИМИТЪР ДАСКАЛОВ

СКЪПО ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО,
УВАЖАЕМИ БЛИЗКИ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЛЪЧЕЗАР ДАСКАЛОВ,

С голяма болка научих за кончината на големия български скулптор проф. Димитър Даскалов. В живота на хората има мигове, които човешката психика не може и не иска да приеме за истина. Зная, че няма думи, които да върнат бащата, твореца, общественика, човека и учителя Димитър Даскалов. Но има думи на признателност и благодарност за сътвореното от него, с изричането на които той остава завинаги с нас.

Гордея се, че житейският ми път пресече пътя на проф. Димитър Даскалов, защото на неговите напътствия дължа развитието си в изкуството. В основата на неговите методи на преподаване неизменно стояха толерантността и стимулирането на развитието на индивидуалността на изграждащите се творци от различни поколения – от проф. Божидар Козарев, Димитър Рашков и Иван Славов до Косьо Минчев и Илко Николчев.

Убеден съм, че паметниците, които проф. Даскалов създаде и посвети на борбите за национално освобождение и особено на българското Възраждане, са уловили българския дух в най-високата точка на неговия полет. Творбите, свързани с името на проф. Даскалов, сред които: Мемориален комплекс „Априлско въстание” в гр. Панагюрище; Мемориален комплекс „Христо Ботев” в гр. Калофер; паметник на Освобождението в град Габрово; портретна фигура на Никола Вапцаров във Висшето военноморско училище в гр. Варна; бюст-паметник на Христо Проданов - гр. Карлово и още много други, носят мъдростта на историята и с тях проф. Даскалов, който бе даскал в хубавия, възрожденски смисъл на тази дума, ще продължи да кара и учениците, и публиката, да гледат на изкуството с отговорност за важната човешка мисия на твореца. Мисията на проф. Димитър Даскалов - да утвърждава високи критерии в изкуството и да пази паметта ни за история и род, задължават и нас, следващите поколения, да продължим започнатото от него.     

СБОГОМ, УЧИТЕЛЮ!

ВЕЖДИ РАШИДОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

ДО
ГОСПОДИН МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АКАДЕМИК ВЕЖДИ РАШИДОВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Позволете ми да Ви благодаря от името на моето семейство и от мое име за съболезнователния адрес по повод смъртта на професор Димитър Даскалов.

Приемам Вашето слово като отношение към творците, които са между нас, както и към тези от тях, които са завършили земния си път, а също така и към Човека и Културата въобще.

Човекът се различава от останалите същества по начина, по който изпраща своите ближни. Отношението, с което съпроводихте нашия учител Димитър Даскалов, е над протоколните ви обязаности като Министър на културата и над културната традиция на уважение към преподавателя и приятеля.

По волята на Провидението имах привилегията да бъда до човека и твореца, от когото научих много не само за изкуството, но и за живота. Още в началото на 1991 година, след като той получи инфаркт  и бе в състояние на клинична смърт, осъзнах, че за мен здравето и животът на баща ми са много по-значими от всички скулптури, създадени на този свят и от всички творчески съюзи.

Човекът е преди всичко човек, а след това скулптор, преподавател, съпруг, баща, административен служител или министър и Вие, Академик Рашидов, прилагате това на практика в живота.

Пожелавам Ви успех във Вашата високо отговорна и благородна дейност за развитие на българската култура, с ясното съзнание, че Вие отделяте много от времето и силите си, които можете да вложите в личния си живот и творчество.

Скъпи приятелю! Вие имате моята пълна и безрезервна подкрепа във Вашето поприще на общественик.

БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

ЛЪЧЕЗАР ДАСКАЛОВ

С дълбока скръб съобщаваме за кончината на големия български скулптор

Проф. Димитър Даскалов

(1927 - 2010)

Неговото изключително творческо присъствие остави дълбока и трайна следа в българския културен живот. Паметниците, които проф. Даскалов създаде и посвети на борбите за национално освобождение и особено на българското Възраждане, се отличават не само със своята монументалност, но са въплъщение на българския дух.

В съкровищницата на българската култура завинаги остават творбите, свързани с името на проф. Даскалов, сред които: Мемориален комплекс „Априлско въстание” в гр. Панагюрище; Мемориален комплекс „Христо Ботев” в гр. Калофер; паметник на Освобождението в град Габрово; паметник в гр. Монтана на Септемврийското въстание - 1923 г.; портретна фигура на Никола Вапцаров във Висшето военноморско училище в гр. Варна; бюст-паметник на Христо Проданов - гр. Карлово…

Като професор в Националната художествена академия Димитър Даскалов допринесе за изграждането на много изявени скулптори от различни поколения. Сред тях са: проф. Божидар Козарев, Димитър Рашков, Иван Славов, Александър Хайтов, Людмил Бонев, Лъчезар Даскалов, Вежди Рашидов…

Обликът на проф. Даскалов на творец, артист, педагог и общественик завинаги ще остане в паметта на българската културна общественост.

Поклон пред светлата му памет!

Министерство на културата 

КРАТКА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
за
проф. ДИМИТЪР ДАСКАЛОВ
скулптор

Професор Димитър Пандов Даскалов е роден на 19 май 1927 г. в Белград, където баща му Пандо Делев Даскалов емигрира след 1923 г. От едногодишен живее в България. В София учи в IV мъжка гимназия. През 1945 г. е приет по решение на Изпитната комисия, като изключително талантлив в Националната художествена академия - специалност "Скулптура", която завършва с отличие и похвала. По решение на Академичния съвет е изпратен в Петербургската художествена академия за аспирантура по скулптура.

През 1951 г. е отличен с първа награда на Петербургската художествена академия за участие в. общоакадемичен конкурс на тема "Борба за мир". В 1952 г. участва в Общата художествена изложба и е приет за редовен член на Съюза на българските художници.

Носител на Златен медал от Младежкия фестивал в Букурещ – 1953 г. Носител на Димитровска награда – 1955г.

1954-56 г. отбива редовната си военна служба, като през втората година е зачислен в Студиото на военните художници - София.

Работи в областта на монументалната скулптура. Участва в редица национални обекти и конкурси. Създава множество паметници.

От 1972 г. е носител на званието "Заслужил художник", удостоен е с орден „Георги Димитров” – 1976 г.

Участва в обществената работа на СБХ. Избиран в ръководните органи на СБХ в продължение на 18 години

Творчество

Професор Даскалов твори в областта на монументалната скулптура. Паметниците, които създава са посветени на борбите за национално освобождение и особено на българското Възраждане. Творбите му се отличават се със своята монументалност, народностност и са въплъщение на българския дух.

Значими творби на проф. Димитър Даскалов са:

♦      1976 г. Мемориален комплекс "Априлско въстание" гр.Панагюрище – ръководител на колектива, автор на пространственото решение и композициите на мемориалния комплекс, на централната фигура на паметника -- „Въстанник”, и релеф „Боят”.

-         автор на централния монумент  "Въстаник" 23 м. с фигура на въстаник -12м. от гранит

-         автор на релеф "Боят", с размери 8 м. от гранит

♦ 1986 г. - Мемориален комплекс "Христо Ботев" в гр.Калофер, в колектив  с арх. Ив. Николов и Лъчезар Даскалов

-    Фигура на Христо Ботев - 14.40 м. от гранит.

Общ размер на композицията – портретната фигура на Христо Ботев с пластичния пиедестал – 25 м. изпълнен в гранит.

-         Композиция "Двеста пушки" - гранит.

-         Композиция "Три епохи" - три фигури по 5,40 м. - гранит.

-         Релеф "Български лъв" - 3,20м. - гранит

-         Релеф "Саможертва" на фасадата на читалище "Христо Ботев" -размери - 25,50/4,20м. врачански камък.

♦   Паметник на Освобождението в град Габрово – 1977 г.

♦   Паметник „Дружба” в град Мадан – 1972 г.

♦   Паметник на Ахелойската битка - с. Ахелой, Бургаска област - в процес на реализация.

♦   1988 г. Релефна композиция "Балада" - Американски университет - Благоевград. В процес на реализация.

♦  1954-58 г. две фигури бронз - "Футболист" и "Факлоносец" на моста пред Националния стадион "Васил Левски” София

♦ 1957 г. Паметник на Септемврийското въстание -1923 г. в гр. Монтана

♦ 1968 г. "Легенда за Калиакра" на нос Калиакра 12м., изпълнен от врачански камък.

♦  1969 г. Скулптурна композиция "Радост от слънцето" - курортен комплекс "Златни пясъци" - врачански камък.

♦  1971 г. Паметник на Ивайло – за гр. В.Търново – в процес на работа

♦  1987 г. Портретна фигура на Никола Вапцаров - ВВМУ - гр. Варна

♦  1988 г. Бюст - паметник на Христо Проданов - гр. Карлово

♦  1989 г. Релеф "Меркурий" - търговски комплекс град Шумен - 20 м., размер на фигурата - 4,50 м. — врачански камък.

♦  Релефи "България - древна и млада" - Дебелтски металургичен кабинет Бургаска област, в колектив с Лъчезар Даскалов.

Преподавателска дейност

• От 1965 г. е преподавател по скулптура, в 1970 г., доцент, а от 1977 г. е професор в Националната художествена академия. В основата на метода на преподаване на професор Даскалов са толерантността и стимулирането на развитието на индивидуалността на изграждащите се скулптори. Особено набляга на проблема за композиционното мислене в скулптурата, който е актуален за българското изкуство и днес. Допринесъл е за изграждането на много изявени скулптори от различни поколения. Негови ученици са:

- Професор Божидар Козарев - роден 1947 г. с мащабно творчество в областта на монументалната и кавалентната скулптура. Автор на Паметника на Илинденско-Преображенското въстание в град Малко Търново. Професор в НХА, зам. председател на СДК" Скулптура" при КК, СБХ и САБ, до нейното закриване в 1991г.

-   Чл. кор. на БАН Вежди Рашидов - роден 1951 г., навлязъл активно в художествения живот в началото на 80-те години, носител на орден "Стара планина".

-   Димитър Рашков - роден 1954 г. с множество изяви в малката пластика.

-   Иван Славов - роден 1951 г, изявен скулптор.

-   Александър Хайтов - роден 1954 г., с изяви в кавалентната скулптура и историческия портрет, и монументалната скулптура. През 1991 г. бе открита негова крупна концептуална изложба от скулптура и документални материали посветена на Третото Българско царство. Председател на секция „Скулптура” при СБХ 1991-1993 г., дългогодишен директор на  "Пластика^” ЕООД при СБХ.

-     Людмил Бонев - роден 1954 г., с изяви в кавалентната и монументална пластика, и симпозиуми по скулптура.

-     Лъчезар Даскалов - роден 1956 г., автор на "Символика на Обединеното Човечество", "Евроархетипи I", мемориал „Възраждане", Паметник на Васил Левски в общ. "Студентска" София, мемориална стена „Олимпийска слава” с портрет на Пиер дьо Кубертен в НСА, скулптурна композиция „Духът на Апостола” в София, район Нови Искър.

-   Асен Ботев - роден 1956 г., с изяви в медалиерството, монументалната
скулптура и концептуалното изкуство. От началото на 90-^те години на XX век работи в Лондон.

-    Кирил Матеев

-   Доц. Цветослав Христов – ръководител катедра “Скулптура” в НХА:

-   Косьо Минчев - роден в 1967 г. с изяви в концептуалното изкуство. От средата на 90-^те години на XX век работи в Ню-Йорк.

-   Илко Николчев - роден 1967 г., с изяви в кавалентната пластика, скулптура на открито и концептуалното изкуство.

Обществена дейност

Като дългогодишен член на Държавната комисия при КК, СБХ и САБ, председател на СДК „Скулптура” и председател на Бюрото на ДК, проф. Даскалов работи за утвърждаване на високи критерии в монументалните изкуства. Характерни за неговата дейност в тази сфера са толерантността му и обществената отговорност при възлагането и оценките на произведения на монументалните изкуства. Има основен принос за структурата на ДК при КК, СБХ и САБ. През годините, в които е председател на ДК и на бюрото на ДК - до 1976 година, не допуска прилагане в социалната практика на изкривени идеологически, лични и групови интереси.