Българският Арт Портал

Скъпи приятели, имаме честта да ви запознаем с новата услуга на Българския Арт Портал: изработване на флаш-галерии за Вашите творби! По-долу може да видите пример за подобна галерия - анимирана, жива, представяща творбите ви по уникален и неповторим начин, който ще се хареса много повече на вашите потенциални клиенти, отколкото сухото и неизразително просто подреждане в решетка. Цената на изработката на подобна галерия за вашия сайт или блог е 50 лева плюс 3 лева такса за обработка на една снимка. Имате възможност да избирате от 40 различни начина на подредба на снимките - триизмерно, плоско, с въртене, без въртене и каквото още ви хрумне! Можете да се свържете с нас на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , на Скайп dark_necromancer_sz или на телефон 0895/895-863, за да обсъдим заедно с вас създаването на вашата флаш-галерия. Ако не разполагате с Интернет-страница, ще се радваме да ви предложим и най-подходящите и изцяло персонализирани по ваш вкус оферти за изработка - бърза, качествена и ефективна за вашите продажби - на уеб сайт. Очакваме ви! Вижте повече информация по въпроса...

Здравейте, колеги-дизайнери, страньори и предпечатари! Знам, че във времената, които ни предлага България в момента - криза, безработица и т. н. - човек много-много не подбира, но въпреки това искам да ви посъветвам - ако случайно някога съдбата ви срещне с потенциалната работодателка Даниела Ангелова, т. нар. "издател на безплатен вестник SZ Око" - Стара Загора, бягайте колкото се може по-надалеч. Имах неблагоразумието да правя дизайна на вестника близо година и, честно казано, това е една от най-неблагодарните работи, на които съм бил (а съм минал през работодатели от Велико Търново, Стара Загора, Смолян, Русе и София!). Ще ви изброя накратко проблемите, с които се сблъсках по време на заниманията си с дизайна и предпечата на вестника на госпожица Ангелова:

1) Тотална, пълна и безпрецедентна липса на каквато и да е подготовка, организация и планиране на работния процес. Човек никога не знаеше кога именно ще му пададат материали - обикновено това ставаше в последния ден (петък), когато беше и крайният срок за подаване на вестника в печатницата. Резултатът - хаос и куп изхабени нерви в последния работен ден на седмицата.
2) Колосални финансови проблеми - първо пазарлъци за сумата (жълтите стотинки, каквито се явяваха мизерните 10 лева на страница, се виждаха непосилна сума за госпожицата, която явно бе свикнала на безплатно правене на безплатния й вестник - в крайна сметка знаете, че клошари, които подбиват цените, е имало, има и ще има!), след това неизброимо количество нерви, докато си ги получиш. Оправданията варираха от световната финансова криза през атмосферното налягане та до работното време на банките. Специално заради това заплащане си извадих нова дебитна карта, за да мога да получавам (уж) по-навреме парите си... "Блажени са вярващите", както се казва в Библията.
3) Пълна неграмотност от страна на по-голямата част от екипа, заради което освен с предпечата бях принуден да се занимавам и с коректурите на вестника. Това, смея да ви заявя, беше една от най-тежките задачи, тъй като правописните грешки в 90 на сто от статиите бяха повече от парите, които ми дължи госпожицата.
4) Безпрецедентна незаинтересованост за подобряването вида и разпространението на вестника. От жалко бюлетинче, правено на CorelDRAW с всичките произтичащи от това последствия (колегите, които са се занимавали с предпечат на вестници, ще ме разберат, за останалите ще поясня, че това е все едно да правиш билборд с Microsoft Word), вестникът заприлича на модерно издание, с прекрасно обработени снимки, сдоби се (благодарение отново на мен и личните ми усилия) с група в социалната мрежа Фейсбук и Интернет-страница, разположена на личния ми хостинг и изработена в свободното ми време... Излишно е да ви споменавам, че не съм видял и стотинка за това, по-жалкото беше, че не видях признание, благодарност или, с риск да се повторя, каквато и да било заинтересованост.

Като за финал ще ви цитирам част от писмото на госпожицата: в него тя ме обвинява, че търсейки заработените си пари (400 лева, забавени над два месеца!), едва ли не съм постъпил нецивилизовано. Очевидно за някои хора е достатъчно да ти предоставят работа, като за това вие сте длъжни да им целувате ръцете. Щом обаче започнете да си търсите заплащането, изведнъж ставате нецивилизовани варвари, които не оценяват тяхното, на работодателите, благодеяние.

Накратко, ако сте като мен - 35-годишен човек, който от 14-годишна възраст работи във вестници, радиа и телевизии, а от над десет години се занимава с графичен дизайн и предпечат, който през живота си не е правил една правописна и почти нито една печатна грешка, стойте далеч от тази месторабота. Ако пък за вас е по-важно да видите името си в карето като метранпаж на вестник и парите (или в конкретния случай - липсата и неизплащането им) за вас не значат нищо, сигурен съм, че при госпожицата винаги ще има свободно работно място за вас.